петък, 25 декември 2015 г.

Коледните базари на Виена и Будапеща



Има десетки причини да посетиш Виена, като е добре да останеш поне седмица или да отидеш няколко пъти. В австрийската столица има разкошни дворци, над 100 музея на най-различна тематика, прекрасни църкви, сред които внушителната катедрала "Свети Стефан", и да не забравяме увеселителния парк "Пратера", където се намира прословутото Виенско колело. Минавала съм през града няколко пъти и съм имала възможност да разгледам част от забележителностите, но в този пътепис няма да им обръщам специално внимание. 

Една от значимите причини да се отиде във Виена през декември несъмнено са колоритните коледни базари, богатата украса и тържествената обстановка. Преди няколко години бях там за един уикенд в седмицата преди Коледа и останах очарована. На връщане минахме и през друга празнично украсена столица - Будапеща, която също не остъпва по колорит и настроение. Така че след предколедната разходка до Солун (повече за нея ето тук) сега ще опиша една по на север, където има богати дългогодишни традиции за посрещането на зимните празници.

Снежните полета по пътя към Австрия

Тази година в Пловдив зимата сякаш не иска да дойде. Досега не е валял сняг, та макар и мокър, а времето е топло и слънчево. През деня температурите достигат 15, дори 17 градуса и много хора се разхождат с есенните си дрехи. Като че пролетта бърза да дойде още с настъпването на новата година. Поради това трудно успях да се настроя на Коледна вълна, но гледането на стари снимки и припомнянето на Виенската атмосфера донякъде помогна. В центъра на Пловдив всяка година правят миниатюрен немски коледен базар в малки дървени къщички около фонтана на общината. За тези обаче, които са видели оригинала, разултатът е само бледо копие. 

През зимата на 2012 г. времето беше значително по-студено, а температурите през нощта достигаха до минус 10 градуса и надолу. Още по пътя, особено на територията на Унгария, се насладихме на снежни поляни и бели преспи, затрупали нивите и къщите. Във Виена обаче снегът беше символичен. Имаше коледни базари на поне пет-шест места в центъра - пред двореца Белведере, пред двореца Шьонбрун, пред кметството, на площада със статуята на Мария Тереза... Сигурна съм, че имаше и още, а светлините и украсите блестяха навсякъде. 

Първата ни спирка беше в двореца Белведере. Той се оглежда в голямо езеро, което по това време на годината беше частично замръзнало. В сградата в наши дни се помещава галерия за модерно изкуство, която така и не съм изпитала желание да разгледам. Особено през лятото е много по-вълнуващо да се наслаждаваш на двореца отвън, както и на градините зад него. 

Градините зад двореца Белведере
Белведере с огледалното си езеро, където през лятото стават прекрасни снимки
Първият коледен базар, който посетихме рано сутринта

Пристигнахме в Белведере рано сутринта. Все още нямаше други посетители, затова успяхме да се насладим на спокойствие на отрупаните с коледни играчки сергии. Предполагам, че в наши дни из цяла Европа има артикули "Made in China", но във Виена човек може да си купи истински стъклени играчки за елха - топки с различни цветове и размери, украсени с брокат или изрисувани ръчно, прекрасна изработка, която няма нищо общо с китайското изобилие у нас. Макар че цените са далеч от нашия стандарт, бях изкушена да си купя поне една играчка. Накрая обаче прецених, че заради вероятността да я счупя по пътя не си заслужава риска. Вместо това направих много снимки, за да занеса у дома под някаква форма част от красотата и настроението. 


Играчките за елха бяха преобладаващата стока на коледните базари, но освен тях имаше сергии, на които се продаваха коледни венци, свещници, стъклени кълба с валящ сняг и украси от керамика или дърво. Повечето къщички бяха тематични - отрупани с украси или стоки само в една цветова гама, в един стил или от един производител. Това ги караше да изглеждат още по-изискани и красиви, така че макар да бяха много шарени, щандовете поне за мен не изглеждаха кичозни или претрупани.

Друга задължителна част за всеки базар бяха павилиончетата с храна и напитки - наденички или тестени изделия, но най-вече сгряващи напитки като греяно вино с подправки или топли алкохолни коктейли. Допълнение към атракцията бяха специфичните чаши, които се плащат допълнително и можеш да задържиш като сувенир. Оказа се, че на всяко от местата чашите бяха различни. Ако обикаляше активно базарите, човек можеше да си направи цяла колекция за спомен от забележителностите, където се бе почерпил. 


Следващата ни спирка беше на двореца Шьонбрун, пред който беше издигната голяма коледна елха. Препръскваше мокър сняг, но не валеше силно и времето беше меко. Самият дворец си заслужава да бъде разгледан - влизала съм в него преди години и бях силно впечатлена от разкоша, може би отчасти и защото беше първият ми дворец изобщо. Вътрешността е богато украсена, а и е вълнуващо да знаеш, че там е живяла императрица Сиси. Ако човек разполага с повече време (при организирани екскурзии обаче времето никога не стига), до него има просторни градини, музейна експозиция на каляски и къща на пеперудите. 

Този път ние се посветихме на коледното настроение. Разгледахме базара и си взехме топли алкохолни коктейли - не знам как иначе да ги нарека, тъй като бяха в големи чаени чаши. За жалост, надписите бяха на немски и тъй като нищо не разбирах, се спрях на "After Eight". Оказа се коктейл на базата на прословутите шоколадови бонбони с ментов пълнеж - нещо като горещ шоколад с мента и канела плюс сметана и бисквитка. Това удоволствие струваше 6 евро, но си заслужаваше. Запазихме си чашите, които бяха със стилизирано изображение на двореца. 

Дворецът Шьонбрун
Катедралата "Свети Стефан"

По-късно отидохме в самия център на Виена - пешеходната улица, където се намират внушителната катедрала "Свети Стефан" и колоната на чумата. Наред с останалите сувенири и маркови стоки имаше няколко магазинчета за шоколадови изделия, откъдето могат да се купят прочутите бонбони "Моцарт" в различни грамажи, опаковки и разновидности. 

Неусетно започна да се смрачава и тръгнахме към двореца Хофбург. Там се намира съкровищницата с имперските богатства, която горещо препоръчвам. В нея могат да бъдат разгледани корони, скиптри и бижута от злато с истински скъпоценни камъни, огромно количество дрехи, съдове, лични вещи... Това са неща, които няма къде другаде да бъдат видени, и несъмнено си заслужават отделеното време и пари. 


В близост до един от вътрешните дворове на двореца открихме интересно магазинче за бижута и аксесоари с бродирани цветни мотиви. Никога не бях виждала миниатюрни гоблени да украсяват колиета и обици. Оказа се, че това е модна линия от времето на Мария Тереза, а конкретната фирма изработва подобни артикули от 1932 г. Бижутата се продаваха със сертификати, а цените се определяха от големината на гоблена и от материала на обкова, но не бяха евтини. На пръв поглед изглеждаха доста специфично, но страшно много ми харесаха - до такава степен, че чифт обици с теменужки се превърнаха в коледния ми подарък. 


Коледният ми подарък :)

Привечер се отправихме към коледните базари на площада Мария Тереза и край празнично украсеното кметство. По пътя неочаквано се натъкнахме на забележителна гледка - внезапно отнякъде изникна тълпа от мъже в коледни костюми. Може би имаше международен предколеден конгрес на наместниците на Дядо Коледа по света? Докато осъзная какво се случва, тъплпата в бяло и червено вече беше отминала, но все пак успях да ги снимам. 

А казват, че Дядо Коледа бил един ;)
Стилната коледна украса на един от скъпите маркови магазини за часовници и бижута
В центъра на града коледната украса пресъздаваше истински дъжд от звезди

След като се стъмни сякаш туристите в града станаха още повече. По коледните базари вече вървяха тълпи и макар че продължаваше да вали все по-силно, настроението беше приповдигнато. Пред будките за греяно вино се виеха опашки, а хората масово се разхождаха с димящи чаши. Ние пихме портокалов пунш. Предлагаше се и безалкохолен за децата, който се наливаше в керамични чашки във формата на червени ботушчета. Кметството грееше със златната си коледна украса и многобройни светлинки, а в подножието му беше разположена поредната гора от дървени къщички с примамливи разноцветни играчки, сувенири и украшения. 

Кметството
Впечатли ме как украсата стои на хората като ангелски криле ;)

На връщане от Виена минахме през Унгария и спряхме за няколко часа в Будапеща. За моя изненада цените там бяха дори по-високи от австрийските. Времето продължаваше да е сравнително меко и приятно за разходка, но много лошо за снимки поради прихлупеното бяло небе и гъстата мъгла, която се стелеше като юрган над града и скриваше покривите на сградите. 

Най-напред направихме задължителната туристическа част - обиколка на центъра на града с автобуса, булевард "Андраши" с красивите му сгради и кратка спирка на площада на героите. След това се качихме на едно от най-красивите и известни места в унгарската столица, прословутите рибарски кули. Името идва от рибарския пазар, който някога се е намирал там, а днес е изключително живописно място с удивителна гледка към града и реката. Е, гледката е при хубаво време... Там, на малкия площад, се намира и църквата Матиас - една от най-красивите, които някога съм виждала.

Будапеща
Рибарските кули, които напомнят за декор на рицарски епос
Църквата Матиас с удивителната й готическа архитектура
Още един изглед към рибарските кули
Приказка в мъглата


В непосредствена близост до този архитектурен шедьовър се намира една не чак толкова известна атракция - малък музей на марципана. Там в две зали могат да се видят десетки фигури, представляващи сгради, личности, сцени от анимации или просто красиви сладкиши. Марципанът всъщност няма общо с шоколада. Представлява смес от смлени бадеми със захар и не съдържа какао, но заради скулптурите беше оцветен в най-различни тонове. Разбира се, имахме възможност да дегустираме марципан и да си купим сладкиши или бадемов ликьор. Мястото тематично допълни екскурзията ни.


Голяма статуя на императрица Сиси от марципан
Марципанени фигурки на световни забележителности като храма „Василий Блажени“ в Москва
Имаше и марципанени сцени от детски филми като "Сто и един далматинци"

Последната ни спирка за деня и свободното време бяха в центъра на столицата, където беше разположен унгарският коледен базар. Преди да се разпръснем ни препоръчаха да опитаме местните специалитети: баница с различни пълнежи; сладко с ядки; сланина и лук, запържени с брашно, картофи и яйце със сметана или яхния от тестиси на петел. В крайна сметка се въздържахме от всички изброени деликатеси и се ограничихме до по чаша греяно вино с подправки, което отново се предлагаше в специални чаши с коледни мотиви и надпис за базара. Този път клиентите сами избираха дали да си платят и вземат чашата, или виното да им бъде налято в обикновена за еднократна употреба.

Коледният оркестър в центъра на Будапеща

Коледният базар в Будапеща беше като цяло по-семпъл от виенските, но отново много по-голям и по-впечатляващ от тези, които съм виждала в България. Беше по-студено от предишния ден и нямаше чак такива тълпи по улиците като в Австрия. Насред площада имаше сцена с жива музика, която създаваше допълнително настроение. Впечатли ме, че преобладаваха украси от естествени материали - парчета дърво, изсушени резенчета портокали, шишарки и пръчици канела. Друг местен специалитет бяха коледните курабийки, оформени и изрисувани така красиво, че направо да ти е жал да ги изядеш.


Въпреки че през целия ден се надявахме поне привечер мъглата да се вдигне, тя само още повече се сгъсти. Поради това разходката ни с корабче по Дунав естествено пропадна. С тази промяна на плана обаче си тръгнахме по-рано за България. А и без това вече бяхме преситени от гледки, заредени с положителни емоции и предколедни красоти. Ако някога се чудите накъде да поемете в края на годината, препоръчвам горещо коледните базари на Виена и Будапеща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар