Посетих Крушунските водопади и Деветашката пещера на екскурзия, която включваше също Ловеч (вече писах за него ето тук) и Троян. Двете природни забележителности се намират на леснодостъпни с кола места и са разработени като туристически обекти. Природата е живописна и ако сте в района, си заслужава да отделите време, за да ги посетите.
Преди да посетя Крушунските водопади, бях слушала различни отзиви, включително и че мястото през последните години е направено твърде комерсиално. Да, ако очаквате дива девствена природа, можете да се разочаровате, но пък цивилизацията предлага други предимства. Около паркинга има няколко заведения - ресторантче, бира-скара, павилионче за катми, витрини със сладолед и напитки. Също така магазинчета за сувенири и дрънкулки. За влизане в района се плаща по 3 три лева еко такса на човек. Има и басейн с чадъри и шезлонги, където могат да си починат не толкова запалените по планински преходи туристи.
Крушунските водопади се рекламират като едно от най-живописните места в България. Районът е красив, макар че не може да се мери по мащаб с Националния парк Плитвички езера в Словения, за който можете да прочетете ето тук. Може би поради това неизбежно сравение не бях чак толкова впечатлена. Нашите водопади са по-малко като брой, много по-ниски и не толкова пълноводни. Тази година дългото и горещо лято вероятно също беше оказало влияние.
Преди години еко пътеката е била обиколна и е можело да се видят всички водопади един след друг, без да се връщаш назад. През 2015 г. след ицидент със затрупани туристи обектът беше временно затворен и сега маршрутът е по-различен. Бързо ще стигнете до място, където пътят се разделя. В едната посока се намират "Синия вир" и "Водопада". Това е по-кратката и за мен лично по-интересната и по-красива част от обиколката. Ще минете по няколко мостчета и ще се изкачите до площадка, от която се вижда не особено внушителен, но наистина живописен водопад. По пътя има хубави дървени беседки, където можете да поседнете за почивка или да си направите импровизиран пикник.
От тази площадка има път към изхода, но ако искате да разгледате всичко, трябва да се върнете назад към разклонението. Стръмна пътека, която не искам да си представям в мокро и кално време, води до по-високо ниво. Там започва сравнително дълът път към "Пещера Маарата", "Пещера Водопада" и "Тайнствения водопад". На фона на цялото вървене резултатът ме разочарова. Стига се до полянка с пейки и се виждат отвесни скали. От една от пещерите извира реката. Трябва да продължите по стръмна пътека надолу, за да стигнете "Тайнствения водопад" и "Края на пътеката". Други туристи казаха, че през пролетта водопадът е по-пълноводен, но в края на август не можеше да се сравнява с другия на по-долната пътека.
В заключение, ако отида отново на Крушунските водопади, вероятно няма да се изкача отново до по-далечната част от маршрута. Вместо това бих посетила едно от заведенията, което се намира в близост до разклона, на шарена сянка край реката.
На петнайсетина километра от водопадите се намира известната Деветашка пещера, която е сред най-големите в България и е включена в 100-те национални туристически обекта. Тя се намира край река Осъм и към входа й през 2011 г. е построен мост от американците по време на снимките на филма "Непобедимите 2". Веднъж се опитах да гледам въпросната холивудска продукция, без да съм запозната с първата част само защото е заснета в България. Не успях да изтърпя филма, но забелязах дълга екшън сцена, снимана на летище Пловдив. Някой ден ще направя нов опит само за да проверя какво са правили снимачните екипи в пещерата.
Деветашката пещера ми хареса, защото е просторна и изпълнена със зеленина. През нея протича малка рекичка и мястото кипи от живот. В много от пукнатините и отворите на пещерата гнездят птици, а по стените пълзи бръшлян. Пещерата е дом на десетки земноводни, бозайници и птици, много от които са защитени видове, включени в Червената книга на България. За да не бъдат смущавани, пещерата напълно се затваря за посещения през юни и юли.
Най-известните обитатели на пещерата са прилепите. Смята се, че в нея зимува колония от над 35 хиляди прилепи и това я прави едно от трите най-важни зимни убежища в Европа. Поради това от ноември до април достъпът до вътрешността е забранен. В България има общо 33 вида прилепи, като всички са защитени видове, а четири от тях, които живеят в Деветашката пещера, са включени в Червената книга на световнозастрашените видове.
Деветашката пещера е открита през 1921 г. В нея са живеeли хора още през неолита, за което свидетелстват откритите археологически находки. След откриването си пещерата е била използвана за различни цели - съхраняване на храни от държавния резерв или на петрол, била е също засекретен военен обект.
По-навътре в пещерата има стълби към издигната площадка и стена с проход, който води към открита оградена зала. Нямам представа от кой от етапите е останал този строеж - когато е била използвана за склад, за военен обект или за снимачна площадка. В залата на земята има изградени три кръгли площадки, а в дъното започва тъмен проход. Там можете да видите по тавана част от колонията прилепи.
Отворите в тавана на Деветашката пещера напомнят на друга много известна забележителност в България - "Очите на Бога". Те обаче се намират на съвсем друго място, в пещерата Проходна, в община Луковит, Стара планина. Дори и да видите на входа магнитчетата, имайте предвид, че става дума за различни туристически обекти. Надявам се някой ден да мога да посетя и пещерата Проходна, а междувременно горещо препоръчвам Деветашката пещера и Крушунските водопади на любителите на разходките сред природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар