вторник, 8 август 2017 г.

Международен фолклорен фестивал Пловдив 2017


Приключи поредното 23-то издание на моя любим Международен фолклорен фестивал, който се организира всяко лято в Пловдив на Античния театър. Щастлива съм, че тази година събитието беше изключително силно, с разнообразно международно участие и много положителни емоции. Единствено жегата донякъде наруши перфектното прекарване, но пък през други години цели вечери са се проваляли заради внезапни дъждове. Тази година липсваха традиционни участници като съседите ни от Гърция, Турция и Сърбия, но имаше много изпълнителни, които не са идвали досега. Особена екзотиха внесоха представителите на Бразилия и Чили. Не бях на всички фестивални вечери, но ще споделя с вас снимки и кратки впечатления от преживяното.

Значима промяна в провеждането на фестивала беше промяната на началото и края му. За разлика от друг път откриването беше във вторник, а закриването в събота, вместо съответно в понеделник и петък. Може би това допълнително допринесе за изключителната посещаемост. Античният театър, който има капацитет около 3500 зрители, беше винаги препълнен и имаше доста правостоящи или хора насядали по стълби, парапети и огради наоколо.


Участниците излизаха винаги по азбучен ред, като домакините от България бяха последни. Аз също ще ги представя в този избран от организаторите ред.

Първи бяха представителите на Армения, които носеха със себе си огромно арменско знаме и имаха силна агитка поддръжници сред публиката. Те бяха единствените, които наблегнаха почти равностойно на танците и музиката като изпълниха няколко традиционни песни. Още на откриването пък имаше кратък ритуал, при който размениха арменското знаме с българското с един от нашите представители.


Бразилците несъмнено бяха сред от любимците ми от това издание. Те показаха заразителна енергия, добро настроение и позитивизъм. Изпълниха някои латино танци, а за последната вечер бяха запазили малък карнавал, който мислено ни пренесе в Рио де Жанейро. Още от първата вечер забелязах, че една от изпълнителките е по-пълничка и се възхитих на умението й и на самочувствието да танцува полугола пред толкова хора, без да се притеснява от фигурата си. Пет дни по-късно това мое наблюдение имаше продължение. Когато извикаха ръководителката на състава, тя донесе на сцената "най-малкия им член" - бебе само на два месеца. Пълничката дама го пое и един от мъжете, вероятно таткото, застана до нея. Да тръгнеш с новороденото си бебе, за да танцуваш от другата страна на океана - ето това се казва авантюристичен дух!


След тях танцуваха представителите на Грузия. Те традиционно са любимци на пловдивската публика вероятно заради изключително енергичните си изпълнения и ефекна хореография. Този път гостите ни от тази страна бяха младежки състав, който беше напълно на нивото на високите очаквания. Насладихме се както на ефирни танци от страна на момичетата, така и на истински битки, изпълнени от момчетата.


Представителите на Испания всъщност бяха от Баска автономна област и бяха донесли собственото си знаме, а не испанското. Изпълненията им бяха неочаквано екзотични откъм костюми и хореография. Освен обичайните "развлекателни" танци те изпълниха и няколко с по-специфично значение като например танцът със саби на Св. Мартин от Босайн.


Съставът от Петра, Йордания за мен лично беше най-малко атрактивен. Това донякъде вероятно се дължеше на липсата на жени сред изпълнителите. Танците и песните им ми се сториха сравнително еднообразни.


Гостите от Косово показаха програма с танци доста напомнящи нашите собствени като стъпки и хореография. Дори костюмите им имаха много сходства, макар че съобщиха, че този състав изпълнява преобладаващо албански танци. Движенията бяха много живи и динамични и настроението допълнително се покачи.


Другите ни балкански съседи от Черна гора също показаха някои сходни с нашите танци. На няколко пъти смениха костюмите си и изпълненията им бяха разнообразни, но не ме впечатлиха чак толкова.


Съставът от Чили ме впечатли най-силно от всички гостуващи през тази година. Изпълнителите изглеждаха позитивни и изпълниха някои впечатляващи екзотични танци. Единствени те, доколкото забелязах, смениха костюмите си цели четири пъти. Програмата им включваше също и танци, които до този момент предполагах, че се изпълняват само по тихоокеанските острови.


Всяка вечер програма завършваше с представителите на България. Основни домакини бяха Фолклорен танцов състав "Дилянка", но също така имаше представители на Танцов състав "Станимака" от Асеновград и други формации.


Ако снимките са ви харесали, можете да разгледате също публикациите ми от предишните две издания на фолклорния фестивал ето тук и ето тук. А за финал ето и едно клипче с екзотично изпълнение на представителите на Чили:


Снимки и информация за други издания на фолклорния фестивал можете да намерите в блога ми: за 2015 г. - ето тук, за 2016 г. - ето тук и за 2018 г. - ето тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар