вторник, 31 май 2016 г.

Лудвиг Втори и приказните му замъци


Имало едно време един чаровен принц, който се възкачил на престола едва навършил осемнадесет години… После приказката се преобръща и криволичи към трагичния си край. Това е история за бягство от света, за търсене на красота и хармония в изкуството, за потиснати страсти и неосъществени стремежи, за лудост, предателство и загадъчна смърт.

Баварските замъци бяха моя мечта още от ученическите години. Това беше по-зрялата ми мечта след като изгубих детската да посетя Дисниленд в Париж. Сега виждам приемственост между двете – замъкът на Спящата красавица на Дисни, с който започва всяко филмче на световноизвестната компания, всъщност е вдъхновен от истинския замък Нойшванщайн, построен от Лудвиг Втори. Щастлива съм, че този мой стремеж се осъществи и успях да посетя подобно невероятно място. А покрай него и да науча и историята на създателя му. Като че по ирония на съдбата трагичната участ на краля е като извадена от сюжет на любимия му композитор Вагнер. Но за това по-късно.


Изглед от ресторанта на хотела ни

В екскурзията до Баварските замъци беше включено посещение на езерото Бодензее с острова на цветята Майнау и пристанищния град Констанц, за които вече писах ето тук. След замъците отидохме до Мюнхен и прекарахме една вечер на Октоберфест, за който вероятно тепърва ще пиша.

Няколко дни поред спахме в четиризвезден хотел в Алпите. Утрото в деня, определен за замъците Хоеншвангау и Нойшвайнщайн, ни посрещна с ниски облаци и забулено в бледосиво небе. Беше краят на септември, беше влажно и застудяваше, но терасата би била прекрасно място за закуска по друго време на годината. Потеглихме с надеждата да не се повтори проливният дъжд, който преживяхме на Бодензее.

Алпите, забулени от ниски облаци

Първата ни спирка беше дворецът Хоеншвангау, където принцът е живял в детството си. Сградата прилича на средновековен рицарски замък и е като излязла от приказка отвън, а отвътре е украсена с фрески, изобразяващи героични германски легенди. Намира се в близост до Шванзее или „лебедовото езеро”. Околностите са много живописни, а орнаментите по украсата на замъка и обзавеждането му създават особено усещане за приказен свят далеч от прозаичната реалност. В някакъв смисъл Лудвиг е прекарал целия си живот в този свой въображаем свят, опитвайки се да се скрие от всички в собствената си приказка.

Лудвиг Втори се родил на 25 август 1845 г, а на 18-годишна възраст след смъртта на баща си се възкачил на престола. Бил е висок над 190 см, красив и представителен мъж, обичан от народа. Същевременно е бил крайно затворен в себе си, избягвал е публичните изяви и е предпочитал изкуството пред политиката. Наслаждавал се е на самотата, природата, музиката и изкуството.

Лудвиг след коронацията. Източник: Wikipediа

Атмосферата на двореца Хоеншвангау несъмнено е стимулирала въображението на младия принц. По време на организираните екскурзии много се бърза, но въпреки това се опитайте да почувствате мястото и да си представите какво ли би било да израснеш на подобно място. За жалост тълпите от туристи нарушават донякъде ореола на мястото. За посещението на този замък, както и на Нойшванщайн, който се намира наблизо, предварително се прави резервация. На електронно табло е изписана последователността и националността на групите, като в списъка мисля имаше и сборна от хора, които са дошли неорганизирано. Държи се на реда и точността, което притъпява романтиката, но не успява да я премахне.

Дворецът Хоеншвангау

Лудвиг не се интересувал от политика и странял от управлението. Важно задължение на младия крал било да осигури престолонаследник. Това се оказало проблем, защото днес от неговия дневник, писма и лични документи се знае, че е имал хомосексуални наклонности. Това го е тормозело и неуспешно се е опитвал да ги потиска през целия си живот, защото са били в противоречие с католическото му образование. Не е известно някога да е имал интимни отношения с жена, но пък се говори за няколко връзки с мъже от обкръжението му.


Братовчедката на Лудвиг Елизабет Австрийска (или иначе казано императрица Сиси, която толкова харесвах в онзи прочут филм с Роми Шнайдер) била негова близка приятелка. Вероятно тя го е убедила да се сгоди за нейната най-малка и любима сестра Софи Шарлот. Принцесата била с една година по-малка от краля, красива, чаровна и забавна. Двамата били много хубава двойка. Поне отстрани. Лудвиг й пишел писма, в които използвал имената на влюбените от операта Лоенгрин, и сам признавал, че основното, което ги свързвало, била любовта им към творчеството на Вагнер. Това се оказало недостатъчно. На няколко пъти кралят отлагал датата на сватбата и в крайна сметка развалил годежа. Той никога не се оженил.

Ще отворя малка скоба за Софи Шарлот, чиито живот също завършва внезапно и трагично. След като Лудвиг я изоставил последвали предложения за женитба от редица благородници, които тя дълго време отхвърляла. По ирония на съдбата един от другите й набедени кандидати е бил най-малкият брат на австрийския император Франц Йосиф – Лудвиг Виктор, който също имал хомосексуални наклонности и ги изразявал по особено скандален за времето си начин. След масов бой на хомосексуалисти във виенската баня в крайна сметка бил изгонен от Виена в Залцбург, където продължил да се занимава с изкуство и мъже. Живял по-дълго, а може би и по-щастливо от другите герои на тази история.

Сестрата на Сиси - Софи Шарлот. Източник: Wikipedia

В крайна сметка Софи Шарлот се омъжила за Орлеанския принц Фердинанд, херцог на Алансон. Двамата имали две деца и бракът им бил щастлив. Политически обстоятелства обаче ги принудили да се преселят във Франция. Софи загинала на 50-годишна възраст в Париж по време на ежегодния благотворителен базар, който е най-известен именно със страшния пожар, който го изпепелил през 1897 г. В пламъците загинали близо 130 души, предимно жени, голяма част от които били дами от аристокрацията. Софи Шарлот била най-високопоставената жертва на пожара. Твърди се, че отказала да бъде спасена, преди да бъдат изведени всички момичета, които работели на базара заедно с нея. Днес в Париж на мястото е построена църква в памет на жертвите.

Туристическият район в близост до двата замъка

След като разгледахме Хоеншвангау се отправихме до най-прочутия и внушителен замък на Лудвиг Втория – Нойшванщайн или „новият лебедов замък на скалата”. Той се намира съвсем наблизо и има три начина да се стигне до там – с влакче, с файтон или пеша. Разполагахме с време и избрахме разходката нагоре по склона. И край двата двореца има туристически райони – хотелчета, заведения, магазини… Стига да разполага с повече пари и един цял ден на разположение, човек може да се наслади на природата, да обядва, да си купи сувенири и да пообиколи наоколо. За съжаление нашата програма беше изключително динамична.

Изглед от замъка Хоеншвангау към замъка Нойшванщайн

Нойшванщайн представя света от Свещения грал. Това е внушителен замък кацнал като лебед на склона. Всъщност така и не е бил завършен, но въпреки това поразява с разкоша си. Вътрешността е украсена с моменти от опери на Вагнер, а в спалнята има сцени от Тристан и Изолда. Не направих снимки вътре (вече не помня дали беше забранено или пък се плащаше допълнително), но и без това усещането да видиш всичко на живо е съвсем различно.

След обиколката на вътрешността желаещите имаха възможност да се разходят до мост наблизо, който се вижда от прозорците на сградата, а пък от самия мост може да се разгледа замъка отстрани т.е. в пълното му великолепие. Спомням си, че падна голямо бързане, за да не закъснея за уречения час на срещата, но си заслужаваше и според мен това е абсолютно задължителна спирка. По пътя към моста има прекрасни изгледи надолу към Хоеншвангау и езерото с проблясващи сребристи вълнички.

Изглед от околностите на замъка Нойшванщайн към замъка Хоеншвангау
Замъкът Нойшванщайн, гледан откъм моста

Да се върнем към Лудвиг. Той бил голям почитател на изкуството – арихектурата, театъра и музиката. Младият принц за първи път гледал операта Лоенгрин на Вагнер в тийнейджърските си години и останал запленен. По-късно се запознал лично с композитора и изплатил дълговете му. Именно благодарение на финансовата му подкрепа Вагнер е имал възможност да създаде прословутия си цикъл „Пръстенът на Нибелунгите”.

Обсипан с подаръци и почести, Вагнер започнал да се държи доста свободно, понякога дори нагло и скоро недоволството на народа принудило Лудвиг да го накара да напусне Бавария. Кралят обмислял да абдикира, за да последва приятеля си, но композиторът го разубедил. Двамата продължили да поддържат контакт и между тях са запазени над 500 писма. Според някои източници отношението на Лудвиг към Вагнер е било повече от уважение и възхищение, но чувствата му, дори и да ги е имало, са останали несподелени.

Изглед от замъка към равнината
Замъка Хоеншвангау и "лебедовото езеро"

Владетелят постепенно се оттеглил напълно от публичния живот и се отдал на интересите си. Живеел в дворците си, планирал нови строежи и управлявал чрез пратеници. Десетки опери и театри били поставяни единствено за Лудвиг или за него и някой от гостите му. Нойшвайнщайн е най-емблематичния му замък, но далеч не е единствен. Лудвиг Втори построил също двореца Линдерхов, който за съжаление не беше включен в програмата ни, и двореца Херенкимзее – реплика на Версай. Имал е още проекти за приказни строежи, на които ранната му смърт сложила край.

Внушителният вход на замъка е като изваден от книжка с приказки
Мостът, гледан откъм замъка

Денят, в който посетихме езерото Кимзее, беше един от най-хубавите по време на цялата екскурзия. Времето беше топло и слънчево, а по време на пътуването с корабче до острова край нас летяха ята от чайки, на които хората подхвърляха хляб и птиците го ловяха във въздуха. По нежносинята повърхност на езерото плуваха бели платноходки, а бреговете мамеха с живописни параклиси, буйна растителност и дървени кейове.

Езерото Кимзее

От пристанището до двореца се разходихме през горичка и внезапно се озовахме на просторен площад с фонтани. Дворецът Херенкимзее е построен по подобие на Версай в чест на Краля Слънце. Всъщност е изградена само централната му част, не е завършен и Лудвиг е живял в него едва десет дни. От прозорците може да се види езерото, тъй като дърветата са специално изсечени по права линия от двореца до брега. Разходихме се из залите, сред които най-голямо впечатление ми направи просторна бална зала с огледала. Дали човек като Лудвиг би организирал някога бал?

Дворецът Херенкимзее - реплика на Версай
План на острова, на който се виждат пристанището и дворецът

С напредването на възрастта поведението на владетеля ставало все по-ексцентрично и той започнал да затъва в дългове покрай строежите и другите си артистични занимания. Бавария била на път да се разори, а лордовете намерили спасение в детронирането на краля. За целта го обявили за душевно болен и негоден да управлява. Днес все още има спорове доколко тази диагноза е била основателна. Факт е, че само един от лекарите подписали диагнозата бил виждал владетеля и то преди години.

От друга страна не може да се отрече, че и в тази кралска династия, както и в много други в Европа, женитбите между братовчеди били традиция и водели до фамилна обремененост. По-малкият брат на Лудвиг – Ото – още от младостта си страдал от психично разстройство и прекарал по-голяма част от живота си в лудница. В крайна сметка на трона се възкачил чичото на двамата принцове и предал управлението на собствените си наследници, но това е друга история.

Ако човек иска да се поглези, може да се разходи с "карета"
Слънчевият часовник на фасадата
Дворецът, гледан откъм езерото

И така Лудвиг, по това време 40-годишен, бил свален от престола и отведен в замъка Берг, който трябвало да бъде негова резиденция или по-точно – негов затвор. Само няколко дни по-късно привечер той излязъл на разходка с психиатъра, който се грижел за него. Двамата мъже не се прибрали и в проливен дъжд било организирано издирването им. Няколко часа по-късно труповете им били открити на плиткото във водите на близкото езеро. По тялото на доктора имало следи от борба и синини от душене. Предвид разликата във възрастта и телосложението, значително по-младият, едър и силен Лудвиг би могъл да убие придружителя си. Но какво се е случило със самия детрониран крал?

Официално обявената версия била самоубийство чрез удавяне. Обаче Лудвиг не давал признаци, че иска да сложи край на живота си, бил добър плувец и бил намерен във вода до кръста. По-важно – резултатите от аутопсията, които били обявени едва десетилетия по-късно, сочат, че в дробовете му не била открита вода.

Съществуват много конспирации, че кралят е бил убит, но няма доказателства. Днес една приемлива версия твърди, че Лудвиг се е опитал да избяга, като преплува езерото, или са го чакали негови привърженици с лодка. Само че е получил сърдечен удар при влизането в студената вода. Никой не знае със сигурност какво се е случило през онази вечер и загадката остава неразрешена.

Езерото Кимзее
По пътищата на Бавария

Така приключва историята на крал Лудвиг Втори Баварски. Десетки негови проекти са останали неосъществени, но други днес са сред най-големите забележителности на Бавария, а и на цяла Германия. Замъците му са световноизвестни и привличат милиони посетители. По ирония на съдбата тъкмо тези строежи, които някога са предизвикали недоволство заради цената си, днес са се изплатили многократно от туристите и продължават да трупат приходи.
Приказката на лебедовия крал отдавна е приключила, но фантастичната сцена на описаните събития ще продължи да привлича посетители и ще запази името на създателя си през вековете. Щастлива съм, че успях да се докосна до тези прекрасни места и горещо ги препоръчвам.

1 коментар:

  1. Прекрасно написано с жар от видяното и много красиви спомени от Бавария.Благодаря !

    ОтговорИзтриване