На море в Италия - Римини

Италия с огромната си брегова линия разбираемо е популярно място за летни почивки. Туристическите агенции в България предлагат основно няколко курорта, един от които е Римини. Бях там в началотона септември през 2013 г. и макар че нищо не е перфектно (за това по-късно), смятам, че е чудесно място за море.

Ще започна с един от недостатъците. Пътувахме с WizzAir с полет, който заминаваше в 6 ч. сутринта. Не чак толкова зле за софиянци, но когато си от Пловдив, това означава, че през въпросната нощ на практика не спиш. На връщане беше същото – трансферът дойде да ни прибере от хотела в три сутринта. Е, тогава поне се прибирах вкъщи и можех да се наспя на спокойствие.


Полетът ни беше до Болоня (в Римини също има летище, но доколкото разбрах, се използва главно от чартъри), но от града не видяхме нищо, защото веднага се качихме на трансфера. Пътувахме няколко часа до Римини, където ни оставиха по хотелите. Оказа се, че всички от групата сме на различни места. Бяхме си избрали хотел „Сомбреро”, който ми се стори най-добро съчетание между местоположение, удобства и цена. Бяхме на пълен пансион – три хранения с включени вино и вода плюс чадър и шезлонги на плажа.

Известно неудобство беше, че заради фиксираната храна не можехме да отсъстваме по цял ден или да оставаме в центъра на града до късно. Обядът беше в един, а вечерята в осем. Това не означаваше, че можем да отидем когато си поискаме след един или след осем. Напротив – в един часа на обяд всички гости на хотела се събираха в столовата и се настаняваха по местата си (първия ден ни определиха маса) почти като едно голямо щастливо семейство, а персоналът започваше да поднася храната. Сервитьорите може би не достигаха или пък чакаха повечето хора да приключат с едно блюдо, преди да носи следващото, но яденето обикновено се проточваше час и половина – два.

Хотел "Сомбреро"

За сметка на това нямам никакви забележки по отношение на храната. Системата беше със записване от единия ден за следващия. Плучавахме лист с два-три варианта и си избирахме обяд и вечеря. Закуската беше на шведска маса, както и салатният бар по време на другите две хранения. Освен това имаше първо, второ и десерт. Първото ядене в Италия обикновено е супа, макарони със сос или ризото. Следва някакво месо или риба с гарнитура. За десерт ни дадаха сладкиш, плодове или сорбет: тук му казваме „скрежина” и представлява ситно натрошен лед с плодов сок. На мен лично не ми хареса.

Не се впечатлявам особено от храна, но този път прави изключение. По време на престоя си опитахме ориз с морски дарове (и бейби октоподи, които така и не се насилих да ям), скариди, няколко вида местна риба, печено заешко, оригинални ньоки, плато с италианска шунка и моцарела и невероятно тирамису (всъщност всички десерти бяха прекрасни). При това обилно хранене навън си купувахме само кафе и сокове. Така и не ни остана място, за да ядем пица и лазаня, които не бяха включени в менюто.

Плажът откъм хотела...

... и хотелът откъм плажа.

Бреговата линия на Римини е дълга 37 (тридесет и седем!) километра. На север от централната част на града се намират кварталите Висерба, Висербела и Торе Педрера, а на юг – Беларива, Маребело, Ривазура (където беше нашият хотел) и Мирамаре. Плажовете имат имена и номера, като номерацията започва от №1 на юг и на север от пристанището на града. Нашият плаж беше с №118. Това дава някаква представа за разстоянието и обяснява защо ходехме до центъра с автобус.

Хотел „Сомбреро” е малък, от семеен тип, каквито всъщност са голяма част от хотелите в района. Води се три звезди плюс, каквото и да значи това. Нямаше хладилник и мебелите бяха доста стари, а банята сериозно би затруднила с размерите си някой по-пухкав човек – беше много трудно да се завъртиш в нея, без да се удариш. Стените бяха тънки и извадихме късмет с тихи съседи, макар че една нощ някакво бебе плака поне половин час в малките часове (рева толкова дълго и без липса на промяна в звука и ми се стори, че родителите просто са го оставили само и са отишли някъде).

В двора на хотела, т.е. откъм булеварда, а не откъм плажа, имаше малък басейн. Редовно пускаха една машина да го чисти, но така и не видях някой да го използва. Нямаше причина да се стига до него – морето е на една крачка, а ако човек е на басейна, всички, преминаващи пеша, с кола или автобус по главния път, ще го зяпат. Малките, символични басейни са нещо като традиция в Римини. Моето обяснение за съществуването им е, че може би влияят на категорията на хотела.

Хубаво беше, че Интернетът свободно се хващаше в стаята (за разлика от Малта например, където в четиризвезден хотел имаше безплатен Интернет само във фоайето до рецепцията – ама много близо до рецепцията!). Хотелът се намираше на първа линия, т.е. на десет метра от плажа. Това, разбира се, беше чудесно през деня, но имаше неподозиран недостатък – нощем между първата линия хотели и плажовете, на алеята, се разполагаха улични музиканти и изпълненията им се чуваха с пълна сила до полунощ. Най-зле беше в събота, когато буквално под балкона ни се проведе фиеста с танцуващи туристи на видима възраст поне 55+ (преобладаващите посетители в началото на септември), но пълни с енергия и ентусиазъм. Това беше първата ни нощ и изпаднах в ужас, че може всяка вечер да е така. Е, след това беше по-поносимо, но ако човек желае да спи по време на почивката си в Римини, по-добре ще е да се жертва за поне втора линия.

Чадърът и шезлонгите на плажа влизаха в пакетната цена, така че на рецепцията ни дадоха бележка, с която да се легитимираме пред „управителя” на плажа. Той разполагаше с план на бяла дъска, където си отбелязваше кое място за кои дати е заето. Първоначално ни даде чадър доста далече от морето, но ни каза да се обадим пак на следващия ден и ни премести на втора линия. Това място си остана наше за целия престой. Нямаше нужда да бързаме сутрин, да оставяме хавлии, когато отиваме на обяд, или да се разправяме с когото и да било. Независимо дали човек ходи или не ходи на плажа, тази услуга влиза в цената.

Разбира се, в Римини няма никакъв проблем с местата, защото плажът е огромен. Освен километрите дължина, той е и изключително широк. Въпреки това е чист и добре поддържан. Естествено, за целта има много кошчета, а към чадърите са прикрепени пепелници.

Водата пък беше най-чистата и топла, с най-плитък бряг, на които съм попадала. В началото на септември беше като чай и в нея плуваха много рачета и пасажи малки рибки. Брегът беше съвсем леко полегат – вървиш, вървиш, вървиш навътре и нивото на водата все не може да ти стигне до кръста. Като се добави, че Адриатическо море е доста по-солено от Черно, предполагам, че това е идеалното място, ако се учиш да плуваш (аз така и не се научих). Въпреки че съм зиморничава и по принцип не обичам да се кисна, просто не ми се излизаше от морето.

По време на тази почивка наблюдавах един феномен, който много ме впечатли – истински отлив, при който водата се отдръпна на метри навътре в морето. В резултат на това се появи широко пространство, където дълбочината беше само около педя, а на места се издигнаха островчета. Пасажи малки рибки останаха откъснати от морето и можеха да се ловят с ръце. Много хора налягаха в плиткото, а децата тичаха очаровани.

Отливът :)

Пасажи от рибки останаха в плитчините при отлива

Една от плажните атракции бяха местните емигранти, които някак се опитваха да си изкарат прехраната. Азиатки минаваха да предлагат масажи, а чернокожи мъже вървяха с най-различни стоки – като се почне от пластмасови бижута и плажни рокли, през слънчеви очила, та до джобни радио апарати. Имаше и един особено досаден италианец, който напевно рекламираше кокосови орехи. По високоговорителите на плажа, по които пускаха музика, периодично предупреждаваха да не се купуват стоки от улични търговци и да не се приемат масажи, тъй като тези хора нямат лиценз, възможно е да използват непроверени продукти, да предлагат некачествена стока и т.н. Въпреки всичко бизнесът вървеше.

Други чернокожи мъже (а може би същите) вечер разстилаха стоката си на алеята между първата линия хотели и плажа. Върху платнища, постлани директно на земята, можеше да се намери всичко – дрехи, играчки, чанти, електроника и т.н. с фалшиви марки и гарантиран произход от Китай. Изобщо районът на Римини беше залят от преобладаващо източни стоки със същия боклучав вид както и у нас. Дори част от сувенирите бяха Made in China.

Центърът на Римини

По време на престоя ни имахме възможност да се запишем на допълнителни екскурзии в околностите – Сан Марино, Венеция, Флоренция, Равена. Избрахме първите две предложения, но за тях ще разкажа по-подробно в друг материал. За екскурзията ни до Венеция можете да прочетете ето тук. Освен това на няколко пъти ходихме до центъра на Римини с градския транспорт.

Макар че днес Римини е известен най-вече като морски курорт, градът има дълга история и добре запазени исторически и културни забележителности. Основан е през 268 г. пр. Хр. От най-ранния период до днес се е запазил мостът на Тиберий (14-21 г.), който е бил значително разрушен от готите през 6 в., но десет века по-късно е възстановен и се използва и до днес. Друг добре запазен монумент, който присъства на повечето пощенски картички, е арката на император Август. Тя се намира в единия край на стария център и всъщност се явява най-старата римска арка в Италия – построена е в 27 г. пр. Хр.

Мостът на Тиберий

Арката на Август

Старинният център на града напомня много други исторически места в Италия – тесни романтични улички, които свързват просторни площади, украсени със статуи, чешми или фонтани. Почти всяка сграда е известна с нещо и за нея може да се разкаже цяла история. Има средновековен замък с масивни стени и без прозорци, антична каменна врата запазена от 2 в. пр. Хр. като вход към тогавашното селище, както и няколко много красиви старинни катедрали.

Най-известната и противоречивата от тях е катедралата Малатеста. През 1447 г. Сигизмунд Малатеста решава да видоизмени францисканската църква, която се намира на същото място. Идеята за фасадата е била да се покрие старата сграда с мрамор, така че да напомня античните постройки в околността като моста на Тиберий и арката на Август, но поради липса на средства този проект така и не е завършен. През облицовката и досега може да се види стената на старото здание. Вътрешността е още по-скандално известна, защото е изпълнена с езически символи и орнаменти до такава степен, че дори папа Пий Втори си прави труда да го заклейми в записките си.

Катедралата Малатеста

Храм, посветен на Св. Антоний от Падуа

От съвременна гледна точка Римини е известен като родния град на великия режисьор Федерико Фелини. Къщата му е превърната в музей, а паркът край морето е кръстен на негово име. Между другото тъкмо до този парк се намира бляскавия „Гранд хотел Римини”, построен през 1907-1908 г., когато туризмът на това място вече процъфтявал, но все още бил привилегия на богатите и известните. Хотелът пострадал при пожар през 1920 г. и бил бомбардиран през Втората световна война, но днес е обявен за национален паметник. Много от стаите са запазени с някогашната си мебелировка от времето, когато там са отсядали световноизвестни звезди. Част от славата си хотелът е добил и заради сцените от филма „Амаркорд”, сниман там.

Паркът, кръстен на Фелини

Най-различни забрани в парка - някои от тях доста екзотични

Гранд хотел Римини

В заключение ще кажа, че Римини е прекрасно място за лятна почивка. Предлагат се възможности за настаняване и приятно прекарване на времето както за хора с много излишни пари, така и с по-скромен бюджет. Има по нещо за всеки – история, култура, музеи, магазини (както маркови, така и тип битаци), хубава храна, аквапарк (намираше се на няколко пресечки от хотела ни, но така и не отидохме да го видим – срамота!) и най-хубавата крайбрежна ивица, която съм виждала. Горещо го препоръчвам!