четвъртък, 23 юли 2015 г.

Удивителната България: Узунджово



До преди година село Узунджово, което се намира в района на Хасково, нищо не ми говореше, но вече го свързвам с две исторически места – едно културно и едно военно. Това са две забележителности, които нямат нищо общо помежду си, но случайността ги е събрала близо една до друга като местоположение, а аз ще ги събера в този пътепис.

Несъмнено селото е по-популярно и привлича организирани туристически групи с църквата „Успение на Света Богородица”, която е паметник на културата. Любопитно е, че това е най-голямата селска църква в България. Още по-интересна е съдбата й.

Първата църква на това място, наречена на божията майка, е съборена в края на 16 в. от турците и на нейно място е построена джамия. През 1906 г. обаче турското посолство я предава на българското правителство и тя отново е превърната в православен храм. През 2007 г. сградата е напълно обновена, като при реставрацията е запазена в първоначалния си вид.



Сградата е построена от големи бели камъни, а по фасадата могат да се различат арабски украси, най-вече лалета. Стените ме поразиха с дебелината си, прорязани са от характерните за ориенталския стил заострени в горния край прозорци. Подобно на много постройки от този период сградата създава впечатление на част от крепост с масивната си конструкция. По тавана има стенописи със светци, иконостасът също е богато украсен, но по-голямата част от стените са голи и се вижда зидарията.

Едва по-късно научих, че сред каменните орнаменти на църквата може да бъде намерена еврейска звезда, тоест има отличителни знаци на всяка от трите големи религии, което прави мястото уникално. Друго характерно за сградата е нейната чудесна акустика, постигната чрез формата на свода и стените, както и чрез разположението на прозорците.


Вътрешността създава приятно чувство на светлина и простор в сравнение с обичайния полумрак с проблясващи свещи в повечето наши храмове. Направи ми приятно впечатление, че за разлика от други църкви, тук свободно ни разрешиха да снимаме.

В задната част на дворчето може да се види част от стената на керван сарай, който се е издигал някога на това място. Има бяла врата и камъни, които не могат да дадат представа за вида или размерите на мястото, но все пак загатват за съществуването му. Според исторически сведения сараят е бил на два етажа, с 350 стаи с обща тераса и обори с място за над 1100 коня!


Другата забележителност на Узунджово е много по-скорошна и с коренно различна насоченост. В самия център на селото се намира мемориалният комплекс „Нашето летище Узунджово”. Повод за откриването му е 60-годишнината на 21-и Изтребителен авиационен полк – Узунджово през 2011 г. Всъщност летището не съществува от 2002 г. и заедно с още няколко авиобази вече е само страница от историята на Военновъздушните сили.


Има инциативни хора, най-вече бивши военнослужещи, които искат да поддържат жив поне спомена за някогашната авиобаза и дейността й. Мемориалният комплекс е изграден на няколко етапа. Най-внушителният експонат е самолет МИГ-21, който е бил на въоръжение в Узунджово. Край него е поставена паметна плоча, която се е намирала до щаба на поделението, с имената на загиналите в полет 20 летци, а от другата страна има паметник на Георги Бенковски.

През 2012 г. на празника на ВВС – 16 октомври - по случай 100 години от Балканската война и използването на самолета като бойно средство са открити паметни плочи с имената на Радул Милков, Продан Таракчиев и Райна Касабова. Следващата стъпка ще бъде монтирането на тежаща един тон радиолокационна антена, закупена със средства на дарители след разрешение на бившия министър на отбраната. Инициативата беше планирана за тази пролет, но явно е срещнала спънки, които я забавят.
 

Независимо от това комплексът е внушителен и в този си вид. Инициаторите от Сдружение „Нашето летище Узунджово” разказват, че хора, преминаващи през селото, сред които много чужденци, спират, за да се снимат със самолета. Това не е единственото място в България, където на видно място край пътя има военен самолет, обозначаващ вече несъществуваща авиобаза. На нас не ни прави особено впечатление, но туристи от други страни се впечатляват. В Узунджово всеки може да се докосне до историята и да научи повече за това, което е било – за базата, за авиацията, за хората, техните постижения и начин на живот.

Тъй като работата ми е свързана с военната авиация, имах възможност да присъствам на още една инициатива за популяризиране на комплекса – откриването на музейна сбирка в края на миналата година. Експозицията се намира отстрани в сградата на кметството, в непосредствена близост до мемориала. Мястото е малко, но напълно оползотворено. Във витрините са събрани офицерски чанти, трофейни уреди, пагони, парашути, лични вещи на летци, архивни снимки и др. Един от по-особените експонати е запазена лична карта от 1954 г. на катастрофирал летец, на която се вижда задължителният за българските документи по това време пръстов отпечатък. На табла по стените са посочени важни дати от историята на българската авиация, снимки на генерали, служили в полка, и списъци на командващите офицери. Част от информацията е преведена на английски.


Сбирката е малка и би представлявала интерес най-вече за хора, свързани с авиацията и военната професия, но силно ми въздейства, защото показва старанието и добрите чувства, с които е създадена. Инициаторите на идеята искрено са искали да оставят част от спомените си в историята и да успели да го направят по впечатляващ начин. Жалко е, че музейната сбирка може да се разгледа само след като предварително се свържете с организаторите, но който проявява специален интерес, ще намери начин.

Следващият път, когато минавате през района – например като отивате към далеч по-известната Александровска гробница в музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” – отбийте се в Узунджово. В селото ви очакват поне две исторически спирки, повод за докосване до миналото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар