Удивителната България: Богородичната стъпка

От няколко години в края на юни ходя за един уикенд в Старозагорските минерални бани за фестивала „Таласъмия”, който е посветен на фантастичното и приказното в българския фолклор (и не само). Покрай него имах възможност да посетя една от местните забележителности ‒ прословутата стъпка на Богородица.

Тъй като не пътувам с кола, самото отиване до баните е приключение. Най-напред трябва да се хване влак към морето или автобус (силно казано „автобус”, защото става въпрос за тесни, задушни и силно тръскащи бусчета) до Стара Загора. Там започва голямото чакане на някой от всички (между)градски автобуси, в чийто номер има 9, защото те ходят до минералнитe бани. В Интернет може да се намери разписание, което обаче е доста неточно. Не съм чакала повече от два часа. Ако човек не бърза да пристигне в определен час, най-накрая се озовава в курорта.

Панорамен изглед към езерото

Открити археологически находки сочат, че още седем хиляди години пр. Хр. край минералните извори имало селище. В района е открита и просторна римска баня, която е построена по времето на император Марк Аврелий през II в. и е функционирала до XII в. Баня с минерална вода има и в наши дни, а непосредствено до нея има парк и езеро, където при всяко мое посещение някой задължително лови риба. За по-взискателните посетители наред със старите почивни станции са построени хотели от най-различни категории, като част от тях предлагат басейни и SPA.

Комплекс "Щастливците", откъдето започва пътеката към Богородичната стъпка

Според официалната табела мястото притежава "голямо биоенергийно излъчване" :)

Няколко табели показват посоката за по-сигурно ;)

В единия край на Старозагорските минерални бани се намира комплекс „Щастливците”. Между другото ресторантът му е включен в книжката „Стоте национални кръчми”, ако това ви говори нещо (а ако не – подобно е на стоте национални обекта ;). Тъкмо там е отбивката към местността Богородична стъпка. Пътят е направо през полето, но може да се стигне с кола. Виждала съм и автобуси да правят опити, макар че за тях е по-трудно. Разстоянието е около километър и половина, но няма много дървета и в горещо време си е предизвикателство.

По пътя...

По пътя има живописни поляни с цветя и няколко пейки за почивка. А след полегато изкачване се стига до самото място – параклис, заобиколен от градинки с цветя, пейки и масички за пикник. Самата стъпка е голяма вдлъбнатина в скалите, в която има вода. Зеленясала е и казват, че никога не пресъхва, независимо колко е горещо. Някои намират в това доказателство за свръхестествена сила, но моето прозаично импровизирано предположение е, че отнякъде се просмукват подпочвени води. Но да не разваляме магията!

Място за съзерцание над скалите

Самата стъпка, която е винаги пълна с вода

На едно табло до параклиса е разказано преданието за Богородичната стъпка. Според него областта е използвана за светилище от хилядолетия. По тези земи са живели траки, които са се занимавали с добив на медна руда. Почитали са като божество майката земя заради способността й да създава и да дарява живот. Много по-късно Богородица се явила на местните хора на това място, за да ги увери, че християнството е истинската религия.

Параклисът „Храм Рождество Богородично” е построен с помощта на местните хора и е осветен през 2003 г. През 2009 г., когато за първи път посетих мястото, заварих следната екзотична подробност – в близост до скалите едно дърво беше цялото увито в кърпички, парцали и всякакви по вид, цвят и размери дрехи. Напомни ми на стената на желанията в къщата на Света Богородица в Ефес, Турция, където хората си връзват парченца плат. При едно от следващите ми посещения този кич (имаше бельо!), чиито смисъл така и не успях да проумея, беше изчезнал. 

Дървото с дрехите

Посетителите могат да си направят пикник под Десетте Божи заповеди

От посещенията до Богородичната стъпка ми останаха много хубави впечатления. Разходката до мястото е приятна и не е уморителна. Параклисът е на самообслужване, така че всеки може да остави пари и да си запали свещи. Спокойно е, човек може да си почине и да хапне, ако си е взел нещо. Винаги съм смятала, че не е необходимо да си религиозен, за да посещаваш такива места. Независимо кой в какво (не) вярва, това е докосване до природата и историята ни. Въпреки че вече съм видяла стъпката, имам желание да отида отново там.

Актуална информация от 2015 г.

Старозагорските минерални бани са от малкото места, където ходя периодично и всеки път откривам по нещо ново. Тази година промените не бяха малко.

Ще започна със самата Богородична стъпка. Още в ресторанта на „Щастливците” видяхме бележка, че вътре се продават свещи за параклиса. Предишните пъти винаги бяхме намирали свещи на самото място и това ме изненада. Едва по-късно си дадох сметка, че винаги бяхме ходили на стъпката в събота и тази година за първи път я посетихме в петък.

И така, купихме си свещи и тръгнахме. По пътя се сетихме, че нямахме кибрит, но решихме, че там, на място, вероятно ще има. Грешка! Много внимателно прерових целия параклис – нито кибрит, нито запалка. Ние бяхме единствените посетители и така и не успяхме да си запалим свещите. Ето това е един от малкото недостатъци да се намираш в компания на непушачи! Мислех да кажа на сервитьорката от „Щастливците” да предупреждават, че туристите трябва да си носят кибрит или в заведението да го продават със свещите, но пропуснах. Е, казвам го тук.

Отново парченца плат по дърветата ;)

За моя изненада традицията със завързването на парчета плат по дърветата беше възобновена, и то на няколко места. Предполагам, че периодично някой ги сваля, но на хората им идва отвътре и продължават да го правят по подобие на къщата на Дева Мария в Ефес.

Нещо, което вероятно не бе ново, но аз видях за първи път, беше саркофагът, до който се стигаше по една пътечка зад параклиса. Не зная каква е историята му, но изглежда много стар и вероятно е останал от времето на траките, когато в околностите е имало езическо светилище. Там също имаше място за палене на свещи, както и дърво с парченца плат. В самия саркофаг беше пълно със стотинки. Досега бях виждала да се хвърлят само във вода, за да се върнеш на мястото, но явно това поверие се бе видоизменило край Богородичната стъпка.

Саркофагът

Друго нововъведение в Старозагорските минерални бани бе малка дървена къщичка насред езерото. Не зная дали беше направена заради патиците, които плуваха на група във водата, но несъмнено имаше живописен вид. В близост до езерото пък бяха разположили малка зоологическа градина със зайци, птици и черни камерунски кози.

Живописната къщичка в езерото...

... и камерунските кози.

Тази година посещението съвпадна с традиционния Еньовденски събор, който беше в неделя, на 21 юни. Не съм ходила на много събори и нямам база за сравнение, но събитието беше приятно. Началото му беше обявено още в пет сутринта с посрещане на слънцето. Тази част я прескочихме, но тъй като и без това беше облачно, предполагам, не сме пропуснали кой знае какво.

На сцена на една от поляните имаше фолклорни изпълнения, а в няколко шатри наоколо бяха подредени изложби на домашни погачи, венци от цветя, битови предмети и т.н. На „централната алея” бяха наредени няколко десетки сергии и шатри с ръчно изработени бижута, ножове, грънци, звънци, дървени предмети, сувенири, домашен кашкавал, суджук и мед. Някои от занаятчиите дори бяха от Пловдив :)

За жалост времето беше облачно, ту започваше да пръска, ту спираше, а накрая заваля. Все пак имахме време да разгледаме и да се разходим, а в ранния следобед така или иначе трябваше да се прибираме обратно.