В този пътепис ще разкажа за впечатленията ми от Синая, Брашов, двореца Пелеш и „замъка на граф Дракула” – Бран.
От ученичка имам слабост към замъци. Една от мечтите ми беше да посетя приказните баварски замъци на Лудвиг II. Бях там и си заслужава, но истината е, че могат да се намерят не по-малко внушителни дворци и по-близо до България. Румъния бе „на една крачка” и поради това аз имах склонността да я подценявам. Екскурзията до Синая, двореца Пелеш, замъка Бран и Брашов приятно ме изненада.
Тръгнахме от Пловдив към шест сутринта, в дванадесет вече бяхме в Румъния, а в пет следобед пристигнахме в Синая (имахме автобусна обиколка на Букурещ и спирка в Музея на селото – повече за столицата тук). Още по пътя ме впечатли местната архитектура и най-вече покривите. Масово те са ламаринени, много остри, често с кулички и украшения. Това е характерно за стила „бранковиано”, наречен на един от румънските владетели. Друго типично за този архитектурен стил са и богатите резби по каменни колони, рамки и украшения.
От ученичка имам слабост към замъци. Една от мечтите ми беше да посетя приказните баварски замъци на Лудвиг II. Бях там и си заслужава, но истината е, че могат да се намерят не по-малко внушителни дворци и по-близо до България. Румъния бе „на една крачка” и поради това аз имах склонността да я подценявам. Екскурзията до Синая, двореца Пелеш, замъка Бран и Брашов приятно ме изненада.
Тръгнахме от Пловдив към шест сутринта, в дванадесет вече бяхме в Румъния, а в пет следобед пристигнахме в Синая (имахме автобусна обиколка на Букурещ и спирка в Музея на селото – повече за столицата тук). Още по пътя ме впечатли местната архитектура и най-вече покривите. Масово те са ламаринени, много остри, често с кулички и украшения. Това е характерно за стила „бранковиано”, наречен на един от румънските владетели. Друго типично за този архитектурен стил са и богатите резби по каменни колони, рамки и украшения.