Карнавалите в Ница и Мантон

В този пътепис смятам да разкажа за пътуването ми до Френската ривиера - Антиб, Кан, карнавала в Ница и фестивала на лимона в Мантон.

Преди да отида някъде, обичам да събера предварително информация, за да се подготвя. За карнавалите в Ница и Мантон имах редица въпроси: как точно протичат събитията, колко продължават, заслужава ли си да платиш за седящи места, ще видиш ли нещо от събитието, ако изобщо не си вземеш билет… Тъй като не успях да намеря в Интернет изчерпателен пътепис по темата, реших, че когато се върна, аз ще напиша за преживяванията ми. Ето го и резултата.

Екскурзията до карнавалите в Ница и Мантон, организирана от туристическа фирма с автобус, е изморително преживяване, но определено си заслужава. Първия ден тръгнахме от Пловдив в четири и половина сутринта, от София в седем и половина. След час напуснахме България и продължихме по маршрут през Сърбия и Хърватска. С всички почивки и благодарение на малкото забавяне на границите към шест и половина стигнахме до столицата, където хотелът ни беше близо до Арена Загреб. Макар че такава обиколка не беше включена в програмата, екскурзоводът предложи да ни разходи в центъра. За самия Загреб ми се иска да разкажа повече, но ще го оставя за друг материал.

На втория ден тръгнахме в осем часа и продължихме през Словения и Италия. Макар че съм пътувала и преди на подобни екскурзии, бях изненадана, когато екскурзоводът ни обясни, че понякога се правят проверки и глобата за пътници без предпазни колани е 70 евро. Случвало се рядко, но все пак да си знаем. Проверихме как се закопчават въпросните колани, а някои дори си ги сложиха.

Първата официална спирка от екскурзията беше Милано. Пристигнахме малко преди пет часа следобед и след кратка туристическа разходка имахме свободно време до девет. Засега ще прескоча и този град, за да стигна по-бързо до Южна Франция.

На следващия, трети по ред ден, отново тръгнахме в осем, прекосихме Италия на запад, минахме край Генуа (където са родени Христофор Колумб и Паганини) и продължихме по живописната магистрала над Лазурния бряг. Тъй като отдавна вече в този район няма гранични пунктове, неусетно влязохме във Франция. Пътят, наричат го „пътя на цветята”, се издига над хълмовете, минава по мостове и има многобройни тунели, някои с дължина повече от километър. А след всеки следва нова зашеметяваща гледка – градчета и селца, накацали по склоновете, романтични заливчета, терасовидно разположени лозя, маслинови градини и десетки парници.

Южна Франция се слави с благоприятния си климат – от едната страна Алпите я предпазват от студени ветрове, а от другата Лигурско море носи средиземноморски климат. Участъкът между Мантон и Кан се нарича още „златния корниз”. Пролетта идва рано и макар че беше в края на февруари, видяхме много цъфнали дървета, сред които преобладаваха яркожълти мимози. Магистралата минава доста високо и далече от морето, но има и по-близки до брега пътища през населените места, които си заслужават заради невероятните гледки, ако човек е със собствен транспорт и има време.

Многобройните стъпаловидно разположени парници по "пътя на цветята"

В тази екскурзия стигнахме само до Кан, но преди години съм била на друга, чиято крайна цел беше Сен Тропе. Това малко френско градче е широко известно най-вече с филмите на Луи дьо Финес. Смътно си спомням голямо яхтено пристанище, тесни романтични улички и разноцветни къщи. Нищо чак толкова изключително, но Сен Тропе си заслужава да се посети дори и само заради пътя до там.

Ако погледнете карта на Френската ривиера, ще забележите, че след Кан магистралата постепенно се врязва в сушата и се отдалечава от брега. Нататък трябва да се пътува по път, който е най-близо до морето и е изключително живописен. От едната страна се виждат мамещи плажове и заливчета, достойни за пощенска картичка, а от другата са вилите и именията на богати хора, които могат да си позволят този лукс. Минава се през живописния Сен Рафаел, следват десетина мънички селища, после идва Сент Максим и точно срещу него от другата страна на врязан в сушата залив е Сен Тропе. Горещо препоръчвам!

Точно преди да отбием към Ница, ни спряха за проверка. Нали бяхме предупредени, та всички трескаво започнаха да си слагат коланите. Когато полицаят се качи, бяхме изрядни и в добро настроение. Мъжът само каза „бонжур”, разгледа ни и слезе. Явно не му се сторихме достатъчно съмнителни. Пуснаха ни да продължим. Като цяло в карнавалните градове имаше сериозно, макар и доколкото е възможно ненатрапчиво полицейско присъствие.

Ница ни посрещна с прекрасно, топло и слънчево време. Беше 17°С, много хора се бяха съблекли по къс ръкав, а на плажа дори имаше смелчаци по бански и други, които се опитваха да плуват. Е, според мен, това вече беше прекалено.

Скандинавски туристи?!

Крайбрежният булевард на Ница се нарича „Променад дез англе”, заради чужденците, най-вече англичани, които още от края на осемнайсти век са започнали да купуват имоти в района, за да избягат от дъждовния климат на острова и да прекарат старините си при по-благоприятни условия. По плажа има много ресторантчета и кафенета, а по самата алея са разположени пейки и беседки с гледка към морето.

Автобусът спря близо до най-известния хотел в Ница и една от емблемите на града – хотел „Негреско”. Хотелът днес е един от най-скъпите и популярни в света. Интересен факт е, че е построен през 1912 г. от румънеца Хенри Негреско, който петнайсетгодишен напуска родината си, за да учи в Париж. Той дълги години живее по Френската ривиера, работи в казина и натрупва състояние. За нещастие, само две години след отварянето на хотела, избухва Първата световна война и сградата е превърната в болница. Самият Хенри Негреско е мобилизиран и няколко години по-късно умира от рак в Париж – само на 52-годишна възраст и напълно разорен.

Прословутият хотел "Негреско" в Ница

Наближаваше два и беше време да се ориентираме към основната цел на посещението ни, а именно Карнавала в Ница. Той е един от най-известните в света наред с карнавалите в Рио и във Венеция и вероятно е най-старият – първото му споменаване датира още от 1294 г. В днешния си вид, разбира се, съществува от по-скоро, защото официално ние присъствахме на 131-вото му издание. Продължава две седмици и всяка година привлича повече от милион посетители.

За произхода на думата карнавал има няколко версии, но основата е, че идва от „carne levare”, което означава „махам месото”. Всъщност карнавалите са обвързани с Великден и бележат началото на постите, поради което обикновено са през февруари. Носенето на маски пък идва от желанието на благородниците да се отдадат на всякакви грехове на воля, без да бъдат разпознати.

Тъй като се записахме за екскурзията сравнително късно, от агенцията не ни запазиха билети за шествията предварително. В страницата на карнавала има опции за резервации, но няколко дни преди заминаването ни седящите места бяха на привършване – имаше по едно, по две тук-там, най-вече по задните редове. Вечерното представление „Парадът на светлините” разполага с по-големи трибуни, а може би и с по-малко желаещи заради късния час.

Малко практическа информация. И за двете събития входът за правостоящи е 10 €, а седящите места са по 25 €, но ако се вземат билети и за битката на цветята и за светлинното шоу с отстъпката става 35 €. Други намаления има за деца и инвалиди, както и за групи над 20 души. Има и карнавални шествия различни от тези, на които присъствахме, където билетите са пак по 10 € за правостоящи, но по 20 € за места на трибуните. Мероприятията са различни всеки ден и ако човек ходи самостоятелно, е добре да реши предварително какво точно иска да гледа.

Помолихме екскурзовода да ни купи билети за правостоящи, когато взима вече резервираните за останалите от групата. Не зная как е било в информационния център, но двайсетина минути преди началото пред билетните каси на площад Масена имаше огромни опашки. Ако човек смята да си купува билети сам, препоръчвам да отиде по-рано. Самият площад Масена пък е една от забележителностите на града, но в в този момент беше напълно неразпознаваем от огромните трибуни за вечерното шоу.

Дневната част от карнавала в Ница, на която присъствахме, е тъй наречената „битка на цветята”, която предвид протичането си е по-скоро „битка за цветята”. На влизане минахме подробна проверка на багажа. Дори имаше две отделни опашки за мъже и жени, заради претърсването. За събитието част от крайбрежния булевард се прегражда – откъм морето са трибуните със седящите места, а от другата страна се разполагат правостоящите. Има музика, конфети, разноцветни ленти, шествие от танцьори и музиканти, но разбира се най-ефектната част са огромните конструкции, отрупани с цветя.

Карнавалът всеки път има различна тема и тазгодишната беше „Кралят на музиката”, така че повечето платформи бяха направени като огромни музикални инструменти. От тях участниците хвърляха цветя на публиката. Първоначално бяха само клончета цъфнала мимоза, но след около час, когато започнаха втора обиколка, хората вече сваляха от украсата рози, гербери, кремове и т.н. Някои зрители събраха хубави букети и общо-взето имаше по нещо за всички.

Не стояхме до края на шествието, за да имаме време да се разходим. Минахме през прочутия пазар на цветята, където освен цветя продават подправки, местни сувенири, сапунчета и какво ли още не. Продължихме покрай брега и се изкачихме на крепостта Castle Hill, откъдето се разкрива чудесна гледка към града. По принцип има и безплатен асансьор до горе, но в този момент не работеше.

Castle Hill (Colline du Chateau)

Ница с намира в „залива на ангелите”. За произхода на това име има различни легенди и една от тях гласи, че когато Адам и Ева били прогонени от небето, ангели, които им съчувствали, ги донесли на това място, защото било почти равно по красота на райската градина. Наистина тук морето има най-нежносиния и бистър цвят, който съм виждала досега.

Над самата крепост има градина и водопад (а също и гробище), но вече се смрачаваше, затова предпочетохме да се върнем в центъра. Поразходихме се по тесните улички на стария град и видяхме катедралата на Ница, построена през 13 в. и посветена на Света Богородица и Света Репарата. Районът изобилства от малки ресторантчета, кафенета и магазинчета. Взехме си сувенири, после открихме винарски магазин и си избрахме френско червено вино. Бяхме много доволни, но както се оказа по-късно, радостта ни е била прибързана.

Край площад Масена се простира градина с фонтани, където постояхме в очакване на „Парада на светлините”. Официално началото е в девет вечерта, но решихме да влезем по-рано, за да си изберем стратегическа позиция. Е, не стана така. Охраната отказа да ни пусне с виното. Всъщност би трябвало да се досетим, но след като на дневната част ни оставиха пластмасовите бутилки с вода, бдителността ми беше отслабнала. Пък и някак бях започнала да си мисля, че след като е вино, купено от местен магазин, запечатано и опаковано, може да минем като по летищата – ако си купиш нещо от магазина на терминала, можеш да си го качиш на самолета…

Отварям скоба относно мерките за сигурност на такива събития. Преди няколко години бяхме на Октобърфест в Мюнхен. Вечерта посетихме празника – халета с музика, песни и танци, промишлени количества бира, будки за наденички и сладкиши, магазинчета за тениски и сувенири плюс тълпи от пияни германци и туристи. Някои от групата си взеха бира – можеш да си задържиш стъклената халба, тя влиза в цената. Други пък си купиха само халби или чаши от павилиончетата. Обаче когато тръгнахме да се прибираме, на една от многобройните проверки полицията просто събра чашите на всички и до там. При това не сме били пияни, нито сме буйствали. Явно едри стъклени предмети на подобни събития се броят за оръжие. Е, да, признавам, че с бутилка или масивна стъклена халба можеш да пребиеш някого, но когато ти я вземат, хич не е приятно. Надявам се на следващото масово събитие, на което отида, да си припомня тези два случая и да не повтарям същата грешка.

Да се върна на карнавала в Ница. Премислихме ситуацията, отървахме се от виното и влязохме. Светлинното шоу за мен лично не беше толкова впечатляващо като дневното. Представлението започва в девет и така и не дочакахме края, защото към единайсет без нещо трябваше да тръгнем за срещата при автобуса. Основното място на събитието е площад Масена, където от двете страни са разположени огромни трибуни със седящите места и има доста пространство за правостоящи. Там се влиза с билети, но този път платформите минават и по други улици, така че може да се гледат отвън, макар и вероятно не с пълната програма.

Отново има шествие с музика, ленти и конфети, но този път допълнено със светлинни ефекти. Платформите изобразяваха карикатури най-вече на музиканти и политици. Въпреки събитията от последните месеци, франзуците запазват чувството си за хумор. Между другото в брошурата за тазгодишното издание пише, че създателите му също са Шарли, а един от убитите журналисти е правил плакатите за някои от предишните издания на карнавала.

На следващия ден имахме натоварена програма през четири града в две държави. Сутринта посетихме кралство Монако и Монте Карло, за които ще пиша отделно, защото това е все пак „цяла друга държава”, макар и една от най-малките в света.

В ранния следобед пристигнахме в „перлата на Франция” – Мантон, за да се присъединим към втория карнавал от екскурзията ни: „Фестивала на Лимона”. Тази година той се провеждаше за 82-ри път. Скулптурите от лимони и портокали всеки път са различни и се правят по определена тема, която тази година беше „Перипетиите на един лимон в Китай”. Този фестивал продължава три седмици и включва дневни и вечерни шествия, открита експозиция на скулптури от лимони и портокали, както и няколко концерта и специални събития.

Предварително нямахме запазени билети, което доведе до известни недоразумения. Както и в Ница седящите места бяха по 25 € (със задължителна резервация), а правостоящите, както и входът за разглеждане на постоянната изложба са по 10 €. Помолихме екскурзовода да ни вземе билети общо, тъй като бяхме група над 20 души (така билетите бяха по 9 €, което не е кой знае какво). Повечето искахме да гледаме експозицията с фигурите, но поради неясни причини нашият човек взе билети за шествието, което вече започваше. В последствие се разбра, че тъй като е неделя, е имало комбинирани билети за шествието плюс изложбата за 15 €, а за групи дори по 13 € т.е. гледахме само едната част (при това не точно тази, която исках първоначално), докато за 4 € повече можеше да видим всичко.

Добрата новина е, че като погледна назад „грешката се оказа правилна”. Преди да отида на фестивала си представях как ще обикалям между фигурите от портокали и лимони и ще си правя снимки на тях, но всъщност карнавалното шествие е по-интересната и емоционална част. Освен въпросните скулптури от цитрусови плодове има музика, конфети, конструкции с акробати и много настроение. Фигурите, които преминават на платформи, разбира се, са различни от онези, които могат да се видят вътре в изложбата, но последните пък са детайлно снимани на картичките от събитието, а горните им части се подават над оградата. Е, ако бяхме разбрали своевременно за намалението, щяхме да разгледаме и тях, но тогава нямаше да ни остане време за друго.

Хм... Не съм съвсем сигурна тези момичета къде точно попадат в китайската история...

Едно от съпътстващите събития в Мантон беше „Фестивалът на орхидеите” в Palais de l'Europe, който се намира точно до туристическия център на града. Там се влизаше без входна такса. Няколко зали на двата етажа бяха богато украсени с орхидеи, а около тях имаше павилиончета с местни специалитети – сладка и подправки, вина и ликьори, сапуни и козметика, ръчно изработени украси, рисувани копринени шалове и т.н. След като разгледахме и си купихме по нещо, се разходихме по крайбрежната улица на Мантон между скъпите хотели и каменистия плаж. Не успяхме да стигнем до същинския център на града, който се оказа по-далече от очакваното. Там е разположена бароковата базилика Св. Архангел Михаил и музея на Жан Кокто, който се намира в бастиона на пристанището.

Каменистият плаж на Мантон

Тръгнахме от града към шест и пристигнахме на последната спирка за деня Кан по тъмно. Повечето магазини естествено не работеха, а и ние бяхме уморени от пътуване и впечатления, така че престоят беше сравнително кратък. Кан е най-известен с филмовия си фестивал и основната ни спирка беше на фестивалния комплекс с червения килим. Около него от всички страни, както и в съседната градинка има плочи с отпечатъци на ръце на знаменитости. Направихме си снимки. За жалост, повечето плочи можеха да се прочетат само с фенерче и Силвестър Сталоун беше най-доброто, което успях да намеря (всъщност той има привилегията отпечатъкът от ръката му да е на осветено място).

След това се разходихме по крайбрежната алея до другата голяма забележителност на града – хотел „Карлтън”, където някога са се запознали принца на Монако Рение и бъдещата му съпруга киноактрисата Грейс Кели. Този хотел е най-популярното място за отсядане на звездите по време на фестивала. Хотелът има два специфични купола, които според мълвата са направени да приличат на гърдите на най-известната местна куртизанка около Първата световна война – Каролин Отеро. През последните десетилетия хотелът става известен с още нещо, а именно две грандиозни кражби на бижута през 1994 г. и 2013 г. на стойност съответно 60 милиона и 167 милиона долара. И в двата случая извършителите не са заловени и вероятно сега си почиват в някои не по-малко скъп и известен хотел на другия край на света. За да приключа с хотела, ще кажа само още, че видеото към песента "I'm Still Standing" на Елтън Джон също е снимано там.

Хотел "Карлтън" в Кан

Последният град от официалната ни програма беше Антиб. Той се намира между Кан и Ница. Основан е през 5 в. пр. Хр. от гърците и името му идва от „антиполис” т.е. „противоположен град”, тъй като се намира от другата страна на залива срещу Ница. В наши дни е най-известен с огромното си яхтено пристанище с над 2000 места, провансалския си пазар в стария град и музея на Пикасо.

Разходихме се, разгледахме яхтите и попихме от атмосферата на стария град, но все пак имам забележки към организацията. Тъй като беше рано сутринта, прословутият провансалски пазар не беше отворил, та добре че не бяхме оставили голямото пазаруване на сувенири тъкмо за там. Музеят на Пикасо пък не работеше, защото беше понеделник. Това поне от агенцията биха могли да съобразят предварително.

Църквата на непорочното зачатие в Антиб

Театърът на Антиб

Както и да е, добрата новина е, че по това време нямаше тълпи от туристи и можеше на спокойствие да пообиколим по тесните улички. Минахме край Църквата на непорочното зачатие и открихме театъра на Антиб. Полезна информация от яхтеното пристанище: тринадесетметрова яхта за 12 души може да се вземе под наем за 1500 € на ден или 9000 € на седмица. Разбира се, в зависимост от модела на яхтата и броя на пътниците, могат да се намерят и други оферти, но това предложение изглеждаше най-изгодно на фона на останалите.

Към 10.30 ч. бяхме отново на път. Макар че не беше включено в програмата, екскурзоводът предложи да ни заведат до местна фабрика за парфюми и козметика в селцето Ез. Най-известните в областта са Fragonard, Molinard и Galimard, а градът Грас, където се намират, се слави като световната столица на парфюма. Там всяка година в началото на август се провежда празник на жасмина – нещо като още един тематичен малък карнавал.

В автобуса гласувахме за предложението и макар че мненията се разделиха почти поравно, нямаше мнозинство и мероприятието отпадна. Била съм във Fragonard при предишното ми пътуване по Френската ривиера. Провежда се кратка лекция върху историята на парфюма, съставките и начина на извличането им, както и за професията на тъй наречения „нос” – човекът, който е специално обучен, за да прави парфюми. Обиколката, разбира се, завършва във фирмения магазин на фабриката, а туристическите агенции по разбираеми причини много обичат да водят туристите си на това място. От брошурки в хотела научих, че подобни обиколки с лекции се правят и във сладкарски фабрики в околността.

Стана по-добре, че пропуснахме ходенето до Ез. Денят беше дълъг и едва към 22 ч. пристигнахме в Любляна, където беше последната ни нощувка. Последният ден беше запълнен само с път – тръгнахме в осем, към единадесет бяхме в София, а след полунощ се прибрахме у дома в Пловдив.